Борислав Вълов – Ей Бо е актьор, журналист, създател на хумористично видеосъдържание и водещ на свой подкаст. Участвал е в онлайн сериала „Власт“, „Извървеният път“, „Аферата Пикасо“, в момента играе в театър „Васил Друмев“ в гр. Шумен.
Киното е много важна част от живота ми, за момента се подвизавам повече в театъра, но със сигурност следя изкъсо какво се случва в киносредата. Много ми е трудно да избера 7 любими филма, толкова много заглавия са ми оставили отпечатък. Мисля, че от почти всяко едно, което съм избрал да гледам, съм успял да си взема по нещо. Ще изброя седемте заглавия, които в момента се явяват в съзнанието ми и смятам, че това няма да е случайно.
Ако искате да видите Борислав Вълов – Eй Бо в ролята му на кинозрител, вижте кои са неговите „7 любими“.
_____
GRAN TURIZMO (РЕЖ. НИЙЛ БЛОМКАМП)
„Gran Turismo“ отвежда зрителите на пътешествие с доза висока скорост. Базиран на истинската история на Джан Марденборо, за сбъднатите желания на тийнейджър, който играе Gran Turismo и с уменията си в игрите печели поредица от състезания на Nissan, за да стане истински професионален автомобилен състезател.
„Гран Туризмо“ е един от последните филми, до които се докоснах и плаках, когато го гледах. Ако изпитам някаква силна емоция, означава, че нещо достига до мен. Много силно заглавие, което смятам, че дойде в точния момент и със сигурност остава като пример, който ще ме подсеща, ще ме мотивира и ще ме връща към историята. Изцяло говори за силата на мечтите – тема, която е рефрен в живота ми.
Независимо, че мотивите за автомобилните състезания и бързите коли са далеч от мен, основният замисъл и принцип е близък до същността ми и затова толкова го припознавам. Хубавото на това, когато един филм е направен добре, е как успява да грабне и да трогне, без значение от сюжета. Той остава на заден план, когато се наблегне на принципа и посланието. Тук те са много скростни и мощни.
ДИАДА (РЕЖ. ЯНА ТИТОВА)
Вторият пълнометражен филм на Яна Титова „Диада“ е поглед към вътрешния противоречив свят на персонажите и цената на младежките избори. Главният образ, Дида (в ролята Маргарита Стойкова), е 16-годишна ученичка, която е готова на всичко, за да осъществи най-смелата си мечта.
Това е филм, който поражда дискусия, изумява, стъписва и дори оставя без коментар, като в един момент просто си задаваме въпроса „това наистина ли е така?“. Поднесена ни е силна история по директен начин, която е обвързана с много ценности. Това, което ми остана накрая, е моралната система, която е поставена на фокус. Проблематиката ме вълнува пряко и смятам, че е нещо, което търпи огромно развитие в днешно време. Струва си да се погледне този филм като огледало и своеобразно сверяване докъде сме стигнали като цяло. Мнението ми е, че не е задължително в края да се търси винаги щастлив завършек, особено когато целта е да се поднесе много конкретно и различно послание.
PURPLE HEARTS (РЕЖ. ЕЛИЗАБЕТ АЛЪН РОЗЕНБАУМ)
„Пурпурни сърца“ е история за смелостта, обичта и жертвите, които хората са готови да направят заради тях. Двамата влюбени (в ролите София Карсън и Никълъс Галицин) преживяват предизвикателства и опасности, но се борят за своята любов и за оцеляването си.
Гледах го в края на септември. Тогава преминавах през по-сложен период от живота си – момент с повече предизвикателства и промени. В същото време усетих интуитивно от какъв жанр на киното се нуждая. Страхотно е, когато изпитвам някаква необходимост, защото смятам, че това ме прави допълнително обвързан, особено за човек като мен, който се занимава с подобен тип изкуство. Видях „Пурпурни сърца“ във Фейсбук под статия за препоръчани филми и се сетих, че съм си записал заглавието за предстоящо гледане.
Напълно ме грабна! Докосна ме това, че историята е сложна, сюжетът също е тежък. Със сигурност има и моменти, в които ти се свива стомахът. Присъства романтичната нишка, но не по традиционния ревлив начин. Не е зададена директно, а чрез тежестта си в развитието на филма. София Карсън, която влиза в главната роля, се справя по страхотен начин. Подобно въздействие има и саунтракът, който също е нейно дело. Любовната история е нетипична и силна – както ме кара да се усмихвам, така ме и натъжава.
THE CHOICE (РЕЖ. РОС КАЦ)
Филмът проследява връзката между харизматичния ветеринарен лекар Травис Шоу (в ролята Бенджамин Уокър), чийто безгрижен ергенски живот внезапно е нарушен, когато среща красивата и независимата Габи Холанд (в ролята Тереза Палмър). Докато отношенията им се задълбочават, двамата трябва да се справят със сложните проблеми на любовта и непредвидимите обрати на съдбата.
Запознах се с творчеството на Никълъс Спаркс от филми, започнах с „Тетрадката“ по препоръка от приятелка. Въздейства ми много, след което веднага реших да си пусна и „A Walk to Remember“, който допълнително ме довърши. И двете заглавия са гениални като истории. Казах си, че трябва да изгледам всички екранизации по книгите му и го направих. За мен имаше значение да се запозная с всяка една история от библиографията му. Реших да заложа на „Изборът“ като четвърто любимо заглавие, който е и последната адаптация по негов текст. Филмът ми е много любим и ми въздейства не по-малко от останалите, които изброих по-горе. Мисля, че историята може да бъде припозната зад всяка една ера, свързваща е и си спомням, че докато го гледах, останах зашеметен.
ПОСОКИ (РЕЖ. СТЕФАН КОМАНДАРЕВ)
„Посоки“ се реализира на фона на оживена София. Зрителите стават свидетели на мозайка от емоции, борби и устойчивост, които излъчват различните житейски съдби. Всеки пътник носи уникална история, която разкрива предизвикателствата на съвременния градски пейзаж и дълбокото въздействие на изборите, които правим.
Смятам, че Стефан Командарев винаги е търсил човешките истории и съдби, които да се сблъскат по някакъв начин. Намира ракурсите, допирателните точки и разминаванията в тях. Като се наблегне на това, много неща могат да се извадят и точно тези черти се отразиха в съзнанието ми, след като гледах „Посоки“. Той ни показва една действителност, но в същото време оставаме със смесени чувства, защото показва също, че съществуват истории, които спират дъха – истории, които оставят една буца в гърлото и ни карат да се чудим какво трябва да се промени, за да бъдат различни. Усещам мисията на такива филми.
THE DEVIL WEARS PRADA (РЕЖ. ДЕЙВИД ФРАНКЕЛ)
Една драматична турбуленция из модната индустрия, в която проследяваме амбициозната и талантлива Андреа Сакс (в ролята Ан Хатауей), която получава работа като асистент на внушителната и взискателна модна редакторка Миранда Прийстли (в ролята Мерил Стрийп). Докато Андреа се навигира в безкомпромисния свят на висшата мода, тя трябва да балансира между личния си живот и стремежите си, докато се изправя пред предизвикателствата и жертвите, свързани с работата ѝ.
Избирам да включа „Дяволът носи Прада“, защото наскоро по някаква причина си го припомних. Гледал съм го няколко пъти, въпреки че не обичам да го правя, тъй като искам да запазя емоцията от първия досег. Не мога да си обясня защо, но по някаква причина много ме грабна историята с някои решения в нея и специфични моменти. Харесват ми промените и развитието на персонажите, актьорската игра – като се има предвид, че вътре играят Ан Хатауей и Мерил Стрийп. Фактът, че са събрани на едно място в „Дяволът носи Прада“, ме грабва. Харесват ми и заключенията, които си създаваш след гледането: да останеш верен на себе си и да не се изгубиш, както и да спечелиш доверието на околните по един много специален начин.
ICE PRINCESS (РЕЖ. ТИМ ФАЙУЕЛ)
„Ледената принцеса“ се плъзга грациозно в света на състезателното фигурно пързаляне, съчетавайки омайното очарование на ледената пързалка с трогателна история за съзряването. Докато се опитва да балансира между амбицията и чувствата, Кейси Каралайл (в ролята Мишел Трахтенбърг) си проправя път през темите за себепознанието, приятелството и преследването на мечтите.
Това е един от трите филма, които периодично си пускам отново и отново. Избирам „Ледената принцеса“, защото е свързан с моя живот, независимо, че нямам никакви допирателни точки с фигурното пързаляне. Веднага можем да направим аналогията с избора ми на „Gran Turismo“ по-горе. Независимо, че дейността в сюжета и фокусът са далеч от мен, цялата идеология на филма ми е много близка. Говори се за амбицията, мечтите, опитите да успеем да се надскочим. Харесва ми поставянето на преден план на силата на изборите, които правим, и вероятността да променят живота ни. Ние не трябва се съмняваме в правотата им, защото слушаме самите себе си. Затова и този филм ми е толкова скъп – гледам го отново всеки път, когато почувствам, че ми липсва достатъчно кураж, защото съм сигурен, че той ще ми го даде и ще изляза абсолютно готов каквото и да ми предстои.
Всички гости на рубриката “7 любими” вижте тук.
Снимки: IMDb, Диди Димитров
