Всичко наоколо е студено, бледо, пусто. Пуст е белият плаж, пуст е градът, малкият пансион. Пуст е и музеят на границата между двете Кореи. Пусто е въображението на скитащия френски художник. Празно е в душата на 25-годишната Су-Ха, която от много време търси мястото си в света. Зимата сковава всичко наоколо, но не и въображението на едно момиче, провокирано от появата на непознат чужденец, който пробужда съзнанието ѝ и изважда на бял свят отдавна потискани спомени.
„Зима в Сокчо“ е корейско-френска копродукция с японско-френски режисьор. Филмът бе посрещнат позитивно от публика и критика на 29-тото издание на София Филм Фест. Журито му връчи две отличия – за режисура (на Коя Камура), както и специален диплом за изпълнението на актрисата в главната роля Бела Ким (за нея това е филмов дебют).
Светът изведнъж придобива живот, благодарение на скиците на талантлив художник. Четката е неговото оръжие. Тя има силата да изобразява суровата красота, насред която се намира, или да отрази всяко наше съмнение в едно безкрайно черно петно. Рисуването в „Зима в Сокчо“ е методът на Коя Камура да изрази бурните емоции на персонажите в своя филм. Внедрените анимирани кадри подсилват въображението на главната героиня и предават по най-удивителен начин богатия ѝ вътрешен свят, улавяйки фините нюанси на тайната ѝ същност.
…Когато получих сценария, режисьорът ми каза, че ще има анимация във филма, но не можех да си представя как ще изглежда. За първи път я видях, като гледах филма. Бях много впечатленa колко красиво изглеждат. Работихме с Агнес Патрон. Тя е нашият главен аниматор… Анимацията илюстрира нейния (на Су-Ха) вътрешен свят. Режисьорът не искаше да обяснява излишно мислите в главата ѝ. Избягваше да описва емоциите ѝ с думи, защото да го обозначиш така е да поставиш лимит. Когато оставим чувствата на илюстрациите или анимацията, можем да си позволим да мислим по-широкоскроено. Коя Камура не искаше да фиксира, а да ни остави да мислим и сами да наравим извода за нейното състояние.„
„Зима в Сокчо“ е труден за описване, защото трябва да се изживее, за да се oпознаят неговите тайни и да се разкрие истинската му същност. Това, което успява да постигне режисьорът Коя Камура, е майсторски да визуализира живата картина на пестеливите думи, пресъздаващи в оригиналния роман (със своите 113 страници наподобява повече повест) скиците на чужденеца художник. Студената, скована в лед околност предразполага резервираността и криенето на вътрешните светове на персонажите.
„Сокчо е името на града, в който живях като бях дете. За около 5 години бях там със семейството ми. Тогава си позволих да мисля, че само аз мога наистина да разбера този герой и нейния живот. Тъй като нямах опит като актриса преди, силно се подготвих за прослушването и исках да покажа през какво съм минала през живота си… и след 3 месеца прослушване най-накрая получих ролята. Камура всъщност търсеше специфичен профил за ролята. Искаше главният персонаж Су-ха да изглежда различна от всички останали“
За Су-Ха основен проблем е нейната идентичност и мястото, което заема в света. Несигурността ѝ е подкладена от чуждите „приятелски съвети“ и липсата на ясно аз в нейните очи. Прякорът ѝ в града е „францозойката“ – отделящ я от хомогенното корейско общество. За гаджето си модел няма да е достатъчно красива, докато не си направи някои пластични корекции, а майка ѝ не може да понесе, че дъщеря ѝ няма да се омъжи за него.
Всеки иска да промени по нещо малко в Су-Ха, но събирайки всичко накуп, зрителят може да се учуди дали някой изобщо я харесва такава каквато е. Тогава се появява Ян Керранд ( в ролята Рошди Зем), художникът, чиято чудатост в малкото градче Сокчо е утехата, че Су-Ха не е сама. Тя е единствената, която може да разговаря с Керранд на неговия език и това ги затваря във въображаем балон на поверителност и нежност, до който никой друг няма достъп освен тях. Разкривайки повече за Сокчо на артиста, Су-Ха разкрива повече за тревожностите и себе си.
Филмът носи успокояващия напев на зимна приказка и нежното усещане на спокойното провинциално ежедневие. Сурова зима, заснежени планини, пустинни плажове, отровни риби, самотни хора, случайно преплетени съдби. „Зима в Сокчо“ е изящно коструираната история за завладяващата пустота на света и душата. Поетиката на словото се отразява в поетиката на образите, за да се получи една докосваща и много фина екранизация.
Романът „Зима в Сокчо“
Едноименната книга (изд. „Алтера“, 2022 г.), която е преведена на български език, е написана от Елиза Шуа Дюсапен, френско-корейска писателка, родена през 1992 г. Познава еднакво добре световете на Корея, Франция и Швейцария. „Зима в Сокчо“ (2016) е нейният дебютен роман, получил широко обществено одобрение след издаването си в швейцарско списание. Впоследствие е издаден като самостоятелна книга и е преведен на 13 езика.
Автори: Александра Александрова-Spade и Мария Симеонова
