Съществуват два варианта да гледате този филм и в текста ще ви запозная с тях – единият е като фен, другият е като киноман. Общото между двете е, че във всеки случай ще останете разочаровани, а разликата се корени в това колко точно. Преди оценката обаче искам да разкажа защо този филм е важен, защо е това, което е, и какви са последиците от неговото съществуване.

Няма да ви отегчавам с юридическата част, тя е интересна само за мен и за шепа други хора, но е важно следното – правата за книгите, различни от „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, се притежават от Толкин Естейт, тъй че – скоро няма да има филми по „Силмарилион“, „Децата на Хурин“ и т.н. „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ се притежават от Харпър Колинс, но само правата за издаването им, правата върху историята са все още в ръцете на Толкин Естейт и те ги стискат здраво.

Правата за филмите са особено оплетени. Накратко – New Line Cinema, които са част от Warner, държат правата върху всичките заглавия, MGM могат да разпространяват „Хобит“, ерго вземат част от печалбата. Големият въпрос е какво се случва с правата върху филмите и тук изскача голямата въпросителна – дали тези права са за период от време, или не. Ако погледнем историята, ще видим, че „Завръщането на краля“ е излязъл през 2003 г., преди 21 години, „Хобит“ е на големия екран от 2012 до 2014, като конкретно премиерата на „Пущинакът на Смог“ е през 2013, точно десетилетие след последната част от оригиналната трилогия.

Вече сме 2024 г. Десет години след последния филм във вселената на Средната земя. И вероятно правилно се досещате – ако няма нов филм, вероятно ще има нов собственик на правата, които носят към 3 милиарда долара, които са Канон за Средната земя и нямат нищо общо с повръщаното, което Амазон прави и нарича Lord of the Rings: The Rings of power… Някой ден ще разкажа надълго и широко за правата, но засега е нужно да знаете, че Амазон не е канон и че по-вероятно е да има необходимост на всеки 10 години да излиза нов филм от света на Средната земя, за да може New Line Cinema и Warner да не загубят правата върху тях. И ако се чудите защо това е важно за филма – защото това навярно се корени в проклятието „Войната на Рохиримите“.

В разширения свят на Толкин

Сюжетът се развива около легендата за Хелм (името му е Хелм, не е Шлем) Хамърхнед или Твърдоръки, както е адекватно да се преведе. Той е последният крал на Рохан от първата династия, пряк наследник на създателя на кралството. В изблик на арогантност Хелм убива един от своите васали – Фрека, който също не е чист като момина сълза, дошъл да предложи сина си Улф за жених на дъщерята на Тежкоръки – Хера. Досещате се, след това убийство синът тръгва да отмъсти за баща си, основната мотивация и двигател на филма. Толкин за пореден път е създал една прекрасна приказка, която преплита в себе си трагедия, епичност и е толкова добре направена, че спокойно може да бъде объркана за част от Англосаксонската история от Средновековието.

Режисьор на аниме филма е Кенджи Камияма, известен с множеството си анимета в света на „Дух в броня“. Не мога да взема отношение дали това е добре, или не, но мога да кажа, че на моменти филмът определено бе муден и със сигурност размахът на света на Толкин е отвъд възможностите на аниме похвата. Въпреки това е създадено красиво. За сценаристите на филма – Джефри Адис, Уил Матюс и Фиби Гитинс това е първи сериозен проект и добре, че Толкин е оставил необходимата основа, защото иначе положението щеше да е на ниво Rings of power.

Да мислиш двояко

По какъв начин се мисли, ако си фен? По какъв начин се мисли, ако си зрител с афинитет към качественото кино? В първия случай филмът със сигурност може да ви развълнува! След 21 години да чуете отново цигулката от партията на Рохан на Хауърд Шор, от филмите на Питър Джаксън няма как да не се пророни съзла по онази чутовна епичност, която те е отвяла, когато, както в моя случай, си бил на 13 години. Епичност лъха от големия екран със сигурност. Гласът на Еовин, Миранда Ото, разказва легендата и създава познатото магически чувство. Хера не е натрапчива, с нея или без, съдбата на Хелм Твърдоръки е предопределена, а тя е просто страничен участник и няма особена роля във войната, която се развихря след импулсивната реакция на Краля.

Няма как да не сравня, съзнателно или не, „Войната на Рохирмите“ с „Властелинът на пръстените“ или „Хобит“. Всички екранизации не следват оригиналните произведения. И ако отклоненията в историята на Властелина са направени брилянтно, а Хобит го сметнем за приемлив, то тук отклоненията от историята превръщат анимето в тромаво и почти неледаемо преживяване. Рохан се слави със своите жени войни и ако Еовин заминава на обречената война, защото е част от общия порив за битка срещу злото, то „I am no man“ моментът на Хера е доста изсмукан от пръстите. Иска ми се екранизацията да е сто процента последователност на историята, която Толкин е оставил, за да може да имаме едно качествено филмово преживяване.

Със сантимент към Толкин

Ако отсъства този сантимент към перото на Толкин, Средната земя и епичния свят, който създава през двете половини на миналия век, и сте запалени киномани, ще получите следното: предсказуем сюжет, епични персонажи, които можеха да се развият по-добре (дори и Хера, която е в пълен унисон със съвременните тенденции и разбирания за женска сила). Вероятността човек, който не е фен на този свят – да стане такъв покрай това заглавие, е нищожна, но вероятността да има сериозна предубеденост към „Властелинът на пръстените“ е притеснително висока.

Трагичността на този филм се изразява в неговия умишлено отсъстващ стремеж към потенциал. Вероятно съществува, за да се обърне пясъчния часовник на правата върху екранизациите, за да може 2026 г. да видим „Ловът на Ам-Гъл“ и впоследствие други филми във вселената на Толкин. А историята има потенциал, даже много! Като фен бях щастлив да го гледам, дали ще го гледам отново на голям екран, или ще изчакам да стигне до стрийминг платформите – по-вероятно е второто. Дали съветвам феновете да идат и да го гледат – не знам. Не мога да го направя с чисто сърце, а искам. Оставам на любопитството на незапознатите и реверанса към Толкин на запознатите да определят. 

Всички материали на Денислав Кандев можете да намерите тук.

Снимки:  IMDb, Александра Филмс