Първата мисъл, когато видях трейлъра на „Дългата разходка“ беше, че всички екранизации по Стивън Кинг, освен може би „То“, страдат от една липса. Все нещо не им достига, а може би литературната основа е толкова велика, че остава недостижима за адаптация по какъвто и да било друг начин. Това съревнование между текста и образа винаги поражда интерес, защото сюжетът е камерен, но сложен за пресъздаване, няма свръхестествени чудовища, просто деца, които вървят, за да оцелеят, и ужасът идва не отвън, а от теб самия. Исках да видя дали зъбците на капана ще се затворят и тук, или „Разходката“ ще успее да се отскубне от проклятието на Стивън Кинг.

В духа на годината…

„Дългата разходка“ е поредният средняшки филм във вероятно една от най-слабите и безинтересни кино години, откакто се помня и откакто гледам филми. Не знам какво е това проклятие, което тегне над 2025, но до този момент филмите в разпространение, които съм гледал, се наместват посредством 5 от 10 точки. Не повече.

Ако не сте чели романът, с бързи крачки ви развеждам из сюжета. Алтернативна вселена, в която САЩ са жертва на Войната. Каква точно е тя – не е ясно, но се знае, че САЩ приличат адски много на това, което са в момента – провалена държава със страшно много проблеми, апатично общество, което просто съществува в бедност, глад и духовна сломеност. Усещането е за нещо средно между „Игрите на глада“ и „1984“ на Оруел. За да се справят с това, е създадена Дългата разходка – състезание, което изправя представители на всеки щат в съревнование на физическо и психическо ниво. Тяло, дух и воля се състезават за живот. Докато накрая остане само един.

Актьорският състав се справя адски добре – Купър Хофман, Дейвид Джонсън, Чарли Плъмар и компания пресъздават своите персонажи в такава дълбочина, в която искаш да знаеш повече за тях, интересуваш се, стискаш юмруци, когато се изправят пред смъртта, пука ти дали умират с достойнство или не. Но човек остава само с желанието – единствено героите на Купър Хофман (Реймънд Гарити, ака Номер 47) и Дейвид Джонсън (Питър МакВрайс, ака Номер 23) получават дял от историята, която да оправдае защо са там, където са, и правят това, което правят. За мотивацията на останалите персонажи знаем много малко или почти нищо, което оставя празнина както в сюжета, така и в интереса на зрители като мен.

Защо, Кинг?

108 минути. Включвам финалните надписи. Имаме налице филм, който е към час и 10 минути, чийто сюжет не залага на действие, а напротив – на личностите конфронтации на екрана, които са обезличени и не подозираме нищо за тях. Не знам дали това е дело на Франсис Лорънс, режисьора на филма, който има сериозен опит с антиутопиите с изграждането на света покрай „Игрите на глада“. Не знам дали е и драматургичен проблем. Сценарист е самият Кинг, заедно с Джей Ти Молинер, който е тотално неизвестен. Но, за Бога, самият Кинг е сценарист, защо!, защо този филм е толкова посредствен?!

Отдавна смятам, че Марк Хамил е изгубен за киното, трябва просто да се радва на всеки долар, отдаден от гледане на „Междузвездни войни“, от играчки и мърчъндайз, да гостува по конвенции и да страни от камерата, защото не е добър актьор. А тук допринесе за една напълно безлична роля.

И все пак!

Всичко останало застива на едно средно ниво. Звук, камера, режисура. Парадоксът се крие в това, че въпреки всички критики и силното усещане за посредственост, филмът е интересен. Гледах ли го погълнат от случващото се – да! Чувствам ли се още по-бесен, че и тази адаптация на Кинг ще потъне в забрава сред многобройните филми, недостигнали уникалността на своя литературен първообраз – абсолютно!

Дали си заслужава да се гледа – да, дори просто заради факта, че се екранизира „Разходката“. Дали след това ще останете с блудкав вкус в очите – да, почти е гарантирано. Дали този филм можеше да е директно представен в някоя от стрийминг платформите – абсолютно, където дори можеше да се удължи и да не бива смазван от вероятния финансов провал, който го дебне зад ъгъла. Предстои да разберем.

*

Всички материали на Денислав Кандев можете да намерите тук.

Снимки: Про Филмс, IMDb