Холивуд е в кома: творческа кома, идейна кома, филмова кома. След всички филми за супергерои, избълвани на конвейер, в разгара на вълната от римейкове и продължения, малко са филмите, които изпъкват и могат да се нарекат „глътка свеж въздух“ в иначе тягостната филмова атмосфера зад океана.
Не споменавам дори липсата на нови идеи, което си е друг сериозен проблем, който обаче тук няма да се обсъди. Вместо това ще отдадем почит на един истински достоен европейски филм. Макар да не е оригинална идея, дори да не е първата екранизация на великолепния роман на Александър Дюма, „Граф Монте Кристо“ притежава страшно много качества, които го превръщат в задължителна прожекция за горещите летни дни и въобще задължителна според мен за ценителите на киното, отразяващи богатството на съвременната френска кинематография.
Подробности около сюжета са излишни. Убеден съм, че малцина са онези на планетата, които по един или друг начин не са чували за безсмъртния персонаж на Дюма, за неговия поход на отмъщението, за студеното хладнокръвие, с което кармично връща жестокостта на хора, които е считал за приятели, любими и достойни съперници. Връща им и възможността да усетят неговите болка, страдание, гняв, безсилие и отчаяние от откъснатите години живот.
Кинематографична висота
Основата на един филм е неговоят сценарий. До днес не мога да определя дали е по-трудно да измислиш изцяло авторова история, която да те погълне, или тънките детайли на адаптирането на вече съществуваща литературна творба изисква повече от така наречения драматургичен майсторлък.
Александър дьо ла Пателиер и Матю Делапорт, сценаристи и режисьори на филма, са се справили блестящо. Ако някой би възразил, че Дюма като майстор на романтичния и приключенски роман услеснява кино уравнението, то съм сигурен, че Пателиер и Делапорт са работили с особена любов и още по-голямо уважение към оригиналния текст, в резултат на което той им се е отблагодарил, като се е отворил и разкрил на големия екран.
Докато гледах „Граф Монте Кристо“, открих много прилики с друга една лента, съживяваща magnum opus-а на Дюма – „Тримата мускетари“. И нищо чудно – филмите за Д‘Артанян и граф Монте Кристо са творения на френското филмово дуо. Двамата определено знаят как да направят съвременен приключенски филм и това си личи дори от най-ранната им съвместна продукция „22 куршума“ с Жан Рено.
Актьорски отпечатък
Пиер Нине, в ролята на Едмонт Дантес, е на висотата, на която следва да бъде, за да влезе в обувките на граф Монте Кристо. Студен, пресметлив и хладнокръвен, Нине създава чрез персонажа си нездравословна любов към отмъщението, представяйки го едновременно елементарно и удовлетворяващо, красиво в комплексността си и едва ли не символ на личният стоицизъм. Награда за търпението и жертвите, които един може да преживее.
Анаис Демустие, чието превъплъщение на Мерседес Ерера забива най-отровното острие в сърцето на Дантес, играе с лекота. Интерпретацията на персонажа ѝ е интересна, динамиката между нея и Дантес е завладяваща, примирението ѝ пред неизбежната всепомитаща сила на отмъщението е едновремено впечатляваща и обезкуражаваща.
Фернан, изигран от Бастиен Буильон, Вилфорт, в ролята Лорен Лафит, и Данглар, представен от Партик Миел, са изключителни антагонисти. Всеки от тях остава верен на предисторията си и на мотивите си да желаят Едмонт заклещен зад решетките на замъка Иф, те са перфектен балансьор на главния герой. Користните им цели, подбуди, техните пороци и ламтежи допълнително засилват желанието у зрителя Дантес да успее, несъзнателно превръщайки го в съучастник в съсипването на толкова много човешки животи.
Задължително трябва да споменем и Жулиен дьо Сен Жан, който въплъщава младостта, огъня, необузданата буря от скръб, ненавист и омраза в лицето на Андреа, един от съзъклятниците на граф Монте Кристо. Анамариа Вартоломей, освен прекрасно име е и прекрасна създателка на персонажа на Хайде, която е най-ценният герой. Олицетворение на новото начало, истинският антипод на Дантес. Противоположността на отмъщението е любовта, само тя има силата да надвие желанието за мъст. Заради това нейният персонаж е толкова необходим, а пресъздаването му толкова красиво, макар и минималистично.
Всичко в „Граф Монте Кристо“ ще успее да ви впечатли: от сценарий, ефекти, превъплъщения, костюми, до операторско майсторство, музика, монтаж. Тандемът Делапорт, Пателиер и операторът Николас Болдук пресъздават многомащабна Франция, автентична и реалистична. Болдук е оператор и на „Тримата мускетари“, филм, който също впечатляваше със своята епохална възстановка. Но най-голямото признание за един филм е желанието да се върнеш в киносалона и да потънеш за втори път в него. И вярвам, че много от зрителите, които търсят почивка от американските филми, ще отдадат точно това заслужено признание.
Всички текстове на Денислав Кандев можете да намерите тук.
