„Кармен“ (2023) няма допирни точки с нито една предишна интерпретация за прословутата жена, преобразила поколения фантазьори. Същото обаче може да се каже и за големите, открояващите се идеи, обладали бронзовата ѝ фигура. Кармен си остава вечна загадка, търсена от всеки, намирана от малцина.

В началото на автобиографичния режисьорски дебют на Шарлот Уелс „Под слънцето“ има сцена, в която твърде младият баща Калъм (Пол Мескал) учи малката си дъщеричка Софи (изиграна от Франки Корио и чийто прототип е самата Уелс) на самозащита. Виждаме в очите и в движенията му, както чуваме и в гласа му, че това е изключително важно за него, но Софи не е на същата честота. Тя не разбира защо този разговор трябва да има толкова голямо значение за нея, нито защо той е толкова сериозен и рязък, почти груб в уроците си, но му се доверява, защото… е, защото е на 11 години, и защото е неин баща и го обича. Безрезервно и напълно, въпреки че думите и действията му често са непонятни за невръстното дете. Тази сцена улавя същината на „Под слънцето“, най-опустошителният филм, който ще гледате от много време насам – обич без разбиране, любов въпреки липсата на комуникация, търсене на смисъл в скръбта и болката.

След като в началото на седмицата обърнахме внимание на нежния пол, днес идва ред да погледнем към петима мъже, всеки един от които, иронично, представлява своя различна форма на една нежна и чувствителна душа, затворена в нетипична обвивка.