Ако имаме възможност да се върнем назад във времето, то нека да бъде в 1946 година – едно от най-продуктивните времена за едно от най-специфичните филмови течения в историята на киното. Филмите ноар стремглаво набират популярност в този класически за жанра си период, което ни води и до днешния повод за разговор. „Пощальонът винаги звъни два пъти“ дебютира на големия екран на 2 май 1946 година и представлява едно от по-големите кино събития в тази ера. Режисиран от Тей Гарнет, филмът е адаптация по едноименната новела на Джеймс Кейн, която е позната на публиката още от 1934 година. Още от публикуването си той се вписва в категорията на ноар романите и всъщност дори представлява един от пионерите в жанра, тъй като задава множество от ключовите му характеристики. Вследствие на това силно литературно влияне се превръща в традиция адаптациите на подобни романи да се доближават максимално близо до първоизточника си. Подобни по-късни екранизации, които заслужават да бъдат споменати под наименованието филм ноар, са „Задният прозорец“ на Алфред Хичкок и „Нощта на ловеца“ на Чарлз Лоутън.

Доколко е успешна филмовата адаптация на Гарнет?

Както обикновено се случва в „черните романи“, главните герои в новелата представляват двама изключително неприятни и водени от първичните си инстинкти хора, които само пропадат по-надълбоко в деградацията си с хода на историята. В процеса на адаптация обаче, техните по-лоши черти са смекчени в множество аспекти и този факт неимоверно подобрява гледаемостта и прави аморалните действия на антигероите поне малко по-разбираеми. Гарнет запазва имената и основните им характеристики – опасен неудачник и още по-опасната и типична, неотлъчно присъстващата в повечето филми ноар, фатална жена. В тази роля виждаме винаги ослепителната Лана Търнър. За неин партньор е избран харизматичният Джон Гарфийлд в ролята на оглупелия от страст скитник Франк Чеймбърс. Сюжетно също няма големи разминавания между книгата и филма – преминаваме отново през забранени любовни трепети, неуспешни опити за убийства и поетапната морална деградация на главните персонажи. Когато Търнър разбира, че Гарфийлд е избран за главната мъжка роля, тя отговаря уклончиво: „Не можеха ли поне да наемат някой привлекателен?“. Въпреки това първоначално мнение, двамата по естествен, естетически и емоционално въздействащ начин вълнуват зрителя със забранената си любовна история.

Какво значи терминът филм ноар?

За да успеем истински да се завърнем към стила и естетиката на едно отминало време, цели 77 години по-рано, когато „Пощальонът винаги звъни два пъти“ дебютира на големия екран, е нужно да разберем какво точно обозначаваме с понятието филм ноар. Според киноисториците това е сложен за определяне термин, който класически се свързва с криминалните драми от средата на XX век. Инкорпорирането на романтични, но изпълнени с неизказано сексуално напрежение и криминална интрига сюжети; поставянето на централна (обикновено мъжка) фигура като жертва на обстоятелствата от различно, но винаги трагично естество; или нестандартните, вдъхновени от немския експресионизъм конструкции на кадри са най-отявлените му специфики. Отвъд това, филмите ноар са най-вече филми, удавени в неподражаема атмосфера, която цели да потопи и самия зрител в нея, за да предостави нереалистична, но изкусителна вариация на реалността. Ноар похватите романтизират крайно любовта, интригата и опасността, които никога няма да имаме, но винаги сме искали да преживеем.

Какъв е смисълът на пощальона, който звъни два пъти на нашата врата?

Противно на очакваното, нито във филма, нито в книгата имаме възможност да се сблъскаме с едноименния пощальон, което мигновено го превръща в своеобразна метафора. Самият Джеймс Кейн обяснява смисъла му, споделяйки че „както пощальона, така и провидението винаги звъни два пъти“. Заглавието не бива да се възприема като чиста монета, а да се разгледа в контекста на съдбата, вторите шансове (или вторите изкушения), както и финалното категорично осъждане след подминаването им (или след потапянето в греха) – ако не чуем първото позвъняване на пощальона, то той ще звънне втори път и тогава всички ще го чуят. В крайна сметка, като всяко добро изкуство, „Пощальонът винаги звъни два пъти“ подлежи на интерпретацията на зрителя и е важна творба, която заслужава вниманието и мисълта ви.

Всички текстове на Емма Пекова ще намерите тук.

Снимки: IMDb, МUBI, Encyclopedia Britannica, GlamAmor