„Dungeons & Dragons: Разбойническа чест“ внася доза свеж въздух в така познатата ни класическа фентъзи формула, въпреки че за пореден път ни поставя пред също толкова класическия филмов избор – дали да продължим да браним доброто или да се отдадем на злото? Престъпления, хумор и приключения, поръсени с немалко магия и чар ни превеждат в света на Невъруинтър – там, където не всичко е розово, но винаги е безкрайно вълнуващо. Това е повече от нормално, тъй като филмът е изпълнен с фантастична терминология и множество детайли, които вдъхват живот на богатия свят от ролевата игра, по която е базиран. Очевидно създателите му Джонатан Голдщайн и Джон Франсис Дейли притежават неподправен интерес и истинска любов към легендите на Dungeons & Dragons, който на пръв поглед изглежда специално създаден за подбрана публика. Но какво можем да кажем за незапознатите със света на играта – как ще си прекарат те в киносалона? Отговорът е еднозначен – много добре.

Филмът не губи нито секунда от стегнатите си два часа, в които си е поставил за цел да разкаже историята, и мигновено ни изстрелва към една непозната, митична страна и една чудовищна кула, приличаща на Ортанк (кулата на предателския магьосник Саруман в трилогията „Властелинът на Пръстените“). По този начин директно се впускаме в атмосферата на филма, който все пак ни доставя достатъчно информация, въпреки рязкото потапяне в този нов свят, за да сме напълно ангажирани с него, докато си играе умело с очакванията и предчувствията ни. Историята е добра и стара – добри протагонисти срещу лоши антагонисти – но не е и нужно за подобен филм да е по-сложно от това. Нюансите в него ще дойдат отдругаде и ще дойдат по-късно. Като например от трагичната предистория именно на нашия протагонист Еджин (в ролята Крис Пайн), който скърби тихо за смъртта на своя партньор и съпруга – тази сюжетна нишка ни дава една от първите насоки къде точно ще се намира емоционалното ядро на това ново приключение. Но типично за всеки филм от този тип, един герой не може да действа сам – той има нужда от своя екип и „Dungeons & Dragons: Разбойническа чест“ набляга именно върху този аспект от фентъзи жанра („Властелинът на пръстените“, отново) и обирджийския жанр („Италианска афера“, който е привидно вдъхновение за някои от елементите на сюжета) – очарователната група неудачници, които поемат заедно на обща мисия и по пътя се превръщат неочаквано в сплотено семейство.

Сюжетът, който се върти около намирането на мистичен жезъл и концепцията за възкресението, е изпълнен с множество перипетии и изпитания. Двойките персонажи – Еджин и дясната му ръка Холга (Мишел Родригес), и магьосника Саймън (Джъстис Смит) и друидката Дорик (София Лилис) изграждат много приятна, контрастираща динамика. Женските персонажи са надарени с голяма физическа сила, която обаче не отнема от вродената им нежност. Това, естествено, буди интерес, идеализация и безпомощност в на пръв поглед коравите мъжки персонажи. Още един интересен контрапункт е създаден, когато в историята се намеси второстепенен персонаж, който ни разсейва за кратко от хумора и несъвършенствата на групата – това е появата на почти нереалистично съвършения и лишен от чувство за хумор, стоически паладин Зенк (в ролята Рене-Жан Пейдж). Умело изградената и ефективна история е центрирана умно точно около тези характерни персонажи и е създадена така, че да остави героите и света сами да говорят за себе си и да се обогатяват едни други. Но дали всички включили се знаят истинската цел на мисията? 

Събитията, които бележат екипа, ги сплотяват в едно почти завършено семейство (това, което всеки един от тях по някакъв начин е загубил), което е и една от основните цели и теми на филма. Така героите имат възможност да покажат най-дълбоките кътчета на своите умове и души, изпълнени със страх, надежда и желание за любов, но филтрирани през по-лесно смилаемите ексцентризъм, хумор и свадливост. Но семейната тематика не е просто там, тя е и един от движещите механизми на филма и когато е направена както трябва (както в „Пазители на Галактиката“ например), е способна да превърне една семпла история в специално преживяване, както и прави тук. Другият проблем, поставен пред нас като зрители, е морален – всеки истински смислен филм притежава морален аргумент и тук той отново е класически, но това не го прави по-ценен. Колко струва да защитим честта си и дали изборите, които правим в живота си, са правилните за нас? Отвъд честта и семейството, емоционалният спектър на един холивудски филм почти никога не може да избегне и любовта – очаквано и тук присъства заплитане на романтична история, прикрита под фина свенливост и чаровни неразбирателства – елемент, който обаче само обогатява историята, вместо да я затормозява. На емоционално ниво, всяко парченце от „Dungeons & Dragons: Разбойническа чест“ работи в унисон с всяко друго, за да достави едно завършено и удовлетворяващо преживяване за зрителя.

Отвъд всичко казано, „Dungeons & Dragons: Разбойническа чест“ впечатлява и в технично отношение. Фентъзи светът ни е представен чрез познатите ни създания, раси и класове (като бард, друид и т.н.) – голямото разнообразие от дракони и полухора, полуживотни, магьосници и, естествено – злодеи и чудовища. Филмът използва много комбинации от практични и компютърно генерирани ефекти за своите същества, които изглеждат невероятно, въпреки голямото количество зелен екран, който е използван в хода на продукцията.

Дейли и Голдщайн не почиват само на традиционни архетипи и все пак вкарват и визуални иновации в образите на всевъзможните странни същества. По отношение на бойните сцени – светкавиците и взривовете са много, впечатляващи и вършат нужната работа – да забавляват и развълнуват зрителя. В добавка към тях, филмът си позволява и множество симпатични намигвания към феновете на оригиналната игра, но ще ви оставя да разкриете кои и къде са те сами, за да не развалявам изненадата. Музикално оформление, макар и не безкрайно впечатляващо, работи за точно този тип филм и ни помага още повече да се отпуснем в атмосферата на фантастичния свят и да се почувстваме като герои в историята. Но въпреки добрите технически аспекти на филма, „Dungeons & Dragons: Разбойническа чест“ ще си спечели слава и фенове и ще пожъне успехи не заради визуалното си оформление, а заради огромното и искрено сърце, което притежава под лъскавата си повърхност.

Под всяка една магия седи вярата в нас самите и в силата на доброто. „Dungeons & Dragons: Разбойническа чест“ непрестанно ни насочва към този извод. И след възтържествуването му на края на неминуемо успешната мисия на нашите герои, ние като зрители се улавяме, че питаме, подобно на Оливър Туист – „Може ли още, моля?”. Изведнъж се оказва, че филмът не е предназначен за тесен кръг фенове, дори напротив – той е за всички, които искат искрено и вълнуващо кинопреживяване, примесено с немалка доза хумор и приключение. Ако се съмнявате, може да влезете в киносалона и да се уверите сами.

Снимки: IMDB, Polygon, IndieWire