Лесно е да се изгубиш във вселената на Марвел, дори ако си човек като мен, който е гледал повечето филми, които са излизали, както и немалко от сериалите, а аз дори съм позачитал и комиксите. Въпреки това, обемът на вселената е толкова голям, че наистина трябва да си ФЕН, с главно Ф, Е и Н, за да проследиш всички разклонения на Мултивърса, рибуутите и всевъзможните други инкарнации на героите. Поради тази причина е адски важно да ви дам долните редове предистория, за да не се чудите какво, за бога, гледате.

Да наваксаме с всичките Капитани

Изненадващо, първият филм, който е всъщност основополагащ за „Капитан Америка: Нов свят“, е „Невероятният Хълк“ (2008). Второто заглавие от тогава все още некръстената Marvel Cinematic Universe ни представи борбата на зеления гигант с неговия основен антагонист генерал Тадеус Рос и именно това ни дава солидна основа за по-нататъшното разбиране на Смелия нов свят, който Марвел уж в момента градят. На следващо място е „Капитан Америка: Зимния войник“ от 2014 г. (категорично отказвам да наричам този филм „Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител“, въпреки че това е официалното му заглавие в България). Там на сцената се появява за пръв път персонажът на Сам Уилсън или Соколът, а в ролята е Антъни Маки, който го играе като типичния самоотвержен американски екшън герой, готов да изпълнява заповеди само ако са в унисон с моралния му компас (подобно на своя идол Стив Роджърс, първият Капитан Америка).

Годината вече е 2016, намираме се в началото на Третата фаза на Вселената на Марвел (MCU). Излиза „Капитан Америка: Войната на героите“ и там получаваме така нужното ни развитие на образа на Генерал Рос. Той вече е Държавен секретар на САЩ и активно се противопоставя на липсата на контрол върху Отмъстителите от страна на държавата. Още три години по-късно, в „Отмъстителите: Краят“ (2019), Стив Роджърс (Крис Евънс) предава щита си на Сам Уилсън, който става новият Капитан Америка. Следва един сериал от шест епизода – „Сокола и Зимния Войник“ (2021), където се въвежда героят на Исая Брадли, още един застаряващ и захвърлен от държавата си бивш Капитан Америка, който има своя лична трагедия, допълваща моралните терзания на Сам, който пък се чуди дали Роджърс е направил правилния избор, повишавайки го в символа на цяла една нация.

И накрая, за огромно мое съжаление, ще трябва да се запознаете, ако вече не сте, и с „Вечните“ от 2021 г. – няма как да не гледате един от най-тъпите и разочароващи Марвел филми, ако искате да разберете защо има гигантска глава и ръка, които стърчат от Индийския океан и са в основата на целия този Смел нов свят.

Второстепенни персонажи стават главни

След това бързо встъпление, което е около една четвърт от статията, напред към предпоследното попълнение на Фаза пет на Вселената на Марвел. Историята на филма се завърта около гигантската глава, която стърчи от Индийския океан, и е източник на измисления метал адамантиум, което е ъпгрейднатата версия на измисления метал вибраний, който пък химичен елемент се контролира единствено от страната на Черната Пантера Уаканда (форевър). Начело на САЩ вече е бившият генерал Тадеус Рос (в ролята е Харисън Форд поради кончината на Уилям Хърт през 2022 г.), който освен че е червеният Хълк, което ние знаем от трейлъра, но филмовите персонажи – не, иска да остави след себе си един по-добър нов свят, като сключи споразумение с Индия, Франция и Япония за разпространението на адамантиума по света. Чудите се къде са Китай в това разпределение на един адски важен за човечеството ресурс ли? Ами няма го, защото са огромен пазар и ако бяха включени в тази противоречива сюжетна нишка, навярно нямаше да са много добри герои и съответно Дисни щеше да има проблеми с разпространението на филма си там. Та, оставяйки настрана геополитиката на реалния свят – в имагинерния такъв на филма това е половината фабула.

Другата половина се занимава с конспирация, която е обвързана с живота на Рос, с бъдещето на завета му, и въвлича Исая Брадли, който е приятел на Сам Уилсън и на новия не точно, ама почти Сокол, който се явява и помощник на Капитан Америка – Хоакин Торес (Дани Рамирес). Тук-таме се появяват Джанкарло Еспозито като Сайдуайндър, който не е точно злодей, а можеше да бъде страхотен такъв… както и един отдавна забравен актьор и неговият също толкова отдавна забравен персонаж. И горе-долу това е. Ще идете и ще го гледате, може би, и тогава ще запълните мистериозните празноти на по-горния абзац с предполагаемите изненади, които филмът може би има да предложи… а може би не.

Навсякъде цари криза на идентичността

„Капитан Америка: Нов свят“ е на практика изграден от две леко нескопосано залепени части. Първата половина е доста скучна и съдейки по това, че се убих от прозяване и гледане на телефона си по време на прожекцията, бих заложил пари, че е възможно средностатистическият зрител дори и да захърка, докато тя се влачи монотонно в продължение на един час. Причината за това навярно се корени в отвратителния диалог, в срамно лошия хумор, в кофти темпото на лентата и в потенциално множеството ѝ презаснемания, които да изградят тази сложна фабула, зашита от маргиналните персонажи и сюжетни нишки на Вселената на Марвел. Ако ми се отдаде възможност, ще питам режисьора му Джулиъс Она мисли ли, че се е справил добре с този проект, ама честно. Беше ми доста трудно да гледам тази част от филма, а всъщност там се корени конспирацията и мотивацията на героите и завръзката на целия екшън, който ще последва.

От друга страна, втората половина на филма е супер. Тя е повече екшън, върви супер динамично, адски интересно, определено ме върна в прожекцията и ме накара да гледам с интерес. За пореден път бях щастлив да видя на екран Харисън Форд, който ми е един от любимите актьори и за съжаление вече един от последните от старата школа. Антъни Маки очевидно не е намерил за цял един сезон на сериал себе си като Капитан Америка и продължава да носи щит и крила, което може би е целенасочено, за да се покаже, че той все още не може да се извиси до ранга на Отмъстител, камо ли да е пръв сред равни, но реално е доста трудно да гледаш метаморфозата му, житейските му терзания и драми, свързани с това. Особено когато те са едвам загатнати сюжетно, понеже не е точно ясно, явно и за сценаристите, какво точно ще е това – конспиративен трилър или филм за зараждащата се нужда за възраждането на Отмъстителите.

И отново страдaме от твърде много персонажи

Антагонистите във филма са два, като единият е тотално излишен. И честно казано, не мога да преценя дали това е персонажът на Джанкарло Еспозито, или на мистериозния кукловод в сянка, който няма да назова в случай, че не знаете кой актьор и неговият персонаж се завръщат в светлината на прожектора. За съжаление, в този случай едно плюс едно не прави две, а нула, кръгла нула откъм присъствие, харизма и злосторност на антагонистите. Червеният Хълк имаше по-висок фактор „Злодей“, отколкото тези два персонажа. Срамота или пък не, може би толкова си могат, не знам. Добри думи мога да кажа за поддържащите женски персонажи – Рут Бат-Сераф, изиграна от Шира Хаас, и агентът на Тайните служби Лейла Тайлър, в ролята Ксюша Рокемор. Бат-Сераф е бивша Черна Вдовица, каквато беше и Скарлет Йохансон, но доста по-опасна, поне на външен вид. Визията ѝ във филма засенчва двамата злодеи, което е супер за нейния персонаж и зле за техните. Агент Тайлър пък има малко екранно време, но е доста добре оползотворено, създавайки доста правдив образ на агент, отговарящ за охраната на Президента на САЩ, но с липсваща информация за това какво точно охранява.

Писането винаги е било най-голямата пробойна в тези филми

„Капитан Америка: Нов свят“ има проблем със себе си, с времето, в което излиза, със създателите си и тези три гигантски проблема му пречат да реализира потенциала, който някъде там прозира изпод тоновете посредственост. За първия проблем вина имат сценаристите – Роб Еванс, Малкълм Спелман и Далан Мъсън, които всъщност нямат много добри изяви зад гърба си, като изключим Спелман и сериала „Империя“ (2015-2017), но Мъсън и неговият „Iron Sky: The Coming Race“ (2019) мигновено заличават всякаква надежда за истинско качество. Манджата лъха на безвкусна смесица от „Капитан Америка: Зимния войник“, филм за Хълк, който не може да се осъществи, заради проблеми с правата, и продължение на сериала „Сокола и Зимния Войник“. Три коренно различни неща, които могат да се обединят, но трябва да си по-добър в писането. Времето, в което този филм излиза, може да се определи като закъсняло. Хората са уморени от супергерои, реалният свят гледа към други теми, други проблеми, за да може да понесе проблемите и на същества, които имат суперсили.

И на последно място – създателите на филма, като тук говоря за Марвел, имат толкова много издънки зад гърба си, че имам усещането, че са действали много премерено, пресметливо и предпазливо с този филм, залагайки доста на него и потенциалния рестарт на MCU, който би могъл да донесе. Това не е лошо, но тази прекалена тежест, която е изкуствено придадена на филма, му пречи като цяло и най-очевидно – в първата му половина. Финалната битка е доста динамична и вълнуваща, като сякаш се освобождава от тези окови, освобождава и Сам от миналото му и му дава поле за изява като новия Капитан Америка. Реално исках да видя това през целия филм. Ще завърша с оптимизъм – радвам се, че този филм адресира лично моя най-голям проблем в MCU – гигантската глава и ръка, които „Вечните“ натресоха и никой не искаше да признае, че са там, защото бяха титанични символи на провала. А, и Лив Тайлър е в топ форма, но това ще го видите сами.

*

Всички материали на Денислав Кандев можете да намерите тук.

Снимки: Форум Филм България, IMDb