Преходът от детство в юношество идва внезапно и независимо дали е осъзнат, или не, оставя след себе си жестоки поражения. Интересите са променени. Игрите са различни. Общите спомени не обединяват, а разделят. Чак след години човек осъзнава как е изиграл вече последната си игра с доскорошен приятел. Не може да се повтарят тези сцени от миналото. Двете страни са се отдалечили, всяка търси или е намерила своето място. „Близо“, номиниран за чуждоезичен Оскар през 2023 г., засяга това разпадане на съвършеното детско приятелство, поради невъзможността, причинена от редица фактори, то да продължи и в прогимназията.
Любов по-силна от вчера, по-слаба от утре
![Близо](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/03/Близо-1.png?resize=1024%2C555&ssl=1)
Лео и Реми, момчета, тъкмо прохождащи в пубертета, са напълно сигурни в чувствата си, знаят колко много значат за другия и не поставят под съмнения своята искрена, емоционална връзка. За тях е нормално да прекарват целия ден неразделни, да приемат родителите си като общи, а вечер да заспиват в едно легло. Камерата, проследяваща ги неотлъчно в началото, постепенно обаче ги разделя. Първо, съвсем очаквано, са постоянно в общ кадър. После избледняват, фокусът пада само върху един от тях, а накрая – не мога да бъдат побрани заедно.
Причината за отчуждението им не е толкова в конфликта помежду им, ескалирал във физическо насилие. Спречкването им е резултат от непреодолимо желание да подновят отношенията си, които така ненадейно са изчезнали. Реми посяга първи публично, пред външни хора, защото за него размяната на юмруци ще причини по-малко болка, отколкото окончателно да спрат да се виждат. Лео пък е изгубил интерес, омръзнало му е и сега решава да опознава нови хора, без да има за цел да отбягва вече бившия си най-добър приятел. И колкото повече единият се отдалечава, толкова по-бързо другият тича, за да го настигне. Тази гоненица е уловена от Лукас Донт в сценария и той я развива още повече, заснемайки я. Смесва както спокойствие и близки планове, така и напрежение със сериозни разтърсвания. Това е характерна черта на белгийското кино.
![Близо](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/03/Близо-2.png?resize=1024%2C555&ssl=1)
Желание за идентични отношения, но с различни хора
Най-силното качество на „Близо“ е в разнообразието от трогващи моменти. Дори в мълчанието се откроява тъга, която не би могла да въздейства така, ако се използваше диалог. В жестовете, погледите, тишината, там истински се откроява чувствителността на филма. Когато Лео, вследствие на поредица от злополучия, се опитва да замени Реми с друго момче, той се проваля. Няма я тази предварително изградена връзка, която да позволява поведение, лишено от неудобство. Все още са само познати и колкото и интензивно да се развива това приятелство, то няма да е същото като онова, към което се стреми. За цялата тази жестокост на ситуацията няма драматични монолози, нито пък океани от сълзи. Вместо това режисьорът Лукас Донт се фокусира върху реализма – показва момчетата как разговарят с бащата на единия, получават разрешение Лео да пренощува и двамата играят видео-игри.
Идън Дамбрин и Густав дуо Уел в „Близо“
Безспорно двете звезди са Идън Дамбрин (Лео) и Густав дьо Уел (Реми). Няма как и да е иначе, щом „Близо“ разчита толкова много на тяхното присъствие. Независимо нарочно неравномерно разпределеното им време на екрана, успяват да са запомнящи, без да имат претенция да се състезават и да търсят повече внимание от необходимото. Персонажите им са близки, но ролите са коренно различни откъм влияние. Няма как да се очаква да бъдат „естествени“ в реакциите, когато нямат житейския опит, за да осъзнаят отразяването на тези емоции в съзряването на човек. От друга страна, двамата актьори разчитат на невинността си, придавайки неутралност на проблема. Зрителят ги разбира, но много трудно взима позиция.
![Близо](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/03/Близо-3.png?resize=1024%2C555&ssl=1)
Точно тази невинност помага за оправдаването на реакциите на всеки персонаж. Било то възрастен, или дете. За изпитването на болка от разочарование в такъв аспект няма конкретни години. Няма го подценяването и в сценария. Нито и първичната реакция, че щом става въпрос за момчета, разпадането на приятелството им да се отдава на липса на зрялост. Изключително сериозният подход към темата къде е границата на близост е разгледан по уравновесен начин. Особено що се отнася до деца от по-силния пол, при тях всяка прегръдка има ограничено тълкуване в съвремието. Точно това поставя и основите за съмнения в приятелската любов между Лео и Реми. Средата в прогимназията не стимулира връзката им, а ги кара да се разграничават.
Близо до филмите за порастването
„Близо“ е филм за порастването, какъвто не е излизал скоро по екраните. Макар тази тема да се засяга все по-често в модерното, независимо кино, то Лукас Донт е разказал любопитна история. Вероятно не докрай буквално, но всеки зрител ще успее да се припознае в героите. Такова е впечатлението от първото гледане. След второто обаче, когато трагедията вече е очаквана, тогава се забелязват невъзможните за улавяне детайли. Извличат се нови избори. Пред личните размишления се откриват непознати хоризонти. И сякаш едно намери най-видимо място: изборите, които поставя животът, не се отличават съществено. Единствените разлики се намират във взетите решения.
Всички материали на Момчил Драганов можете да намерите тук.
Снимки: IMDB