Когато мисля за японско кино, се сещам за „Токийска история“ (1953), „Късна пролет“ (1949), татами кадри; за тишина и бавно, лавинообразно натрупващо се напрежение. Самураите, сънищата и джинджите идват после. Ясуджиро Озу подплътява историята на ежедневния японски, традиционен живот с искри на нетрадиционалност, универсални дилеми и всеобхватни душевни терзания. Предполагам, в това се крие и тайната японското кино да е така естетически необикновено и далечно, но едновременно да се усеща толкова истинско и близо до човешкото, дори на десетки хиляди километри разстояние.
2025 г. е, и майсторските похвати на Озу са все така живи, добре запазени и използвани във филмите на Хирокадзу Корееда, наследника на големия поет на японското киноизкуство. Още с дебютния си филм „After Life” (1998) Корееда изпъква с разнообразен кино език и своеобразно съчетание на реалната, съвременна (за края на хилядолетието) Япония с немалка доза магически реализъм – дали ще е под формата на киноцентър, в който мъртвите отиват, за да пресъздадат най-хубавия си спомен, или ще е оживяла надуваема секс кукла, гладна за знание, живот и споделени чувства, неговата оригиналност прозира навсякъде – „Поднасям ви“, представям си как би казал Корееда, „една истинска, лична дилема, а щипката магия ще я прави още по-реалистична“.
Най-новото заглавие на Корееда „Асура“ (Asura no gotoku, минисериал от 7 части, който можете да гледате в Netflix), ми припомни моментите, в които гледах „Нашата малка сестра“ (2018). Бавен, но силно въздействащ сюжет, наситен с ежедневните борби на група млади хора и акцентиращ върху обикновеността на тяхната болка. В „Асура“ (заглавието препраща към будисткото божество със същото име, олицетворение на войната) четирите сестри Макико, Цунако, Такико и Сакико разбират, че баща им изневерява и вероятно някъде по картата на Токио се спотайва един непознат малък полубрат. Всичко това се случва на фона на 70-те години в Япония – време на икономическо развитие и стабилност, социални промени (затвърждаване на консуматорската култура; поглед към правата на жените и разбиване на традиционни стереотипи).
Първата сестра е вдовица с таен любовник, втората подозира съпруга си в изневяра, третата е преследвана от депресивното чувство на самота и инертна омраза, а четвъртата подарява своята младост на мъжа си и неговата маниакалност за световно признание.
Всяка една ще премине под знака на Асура, ще води своята битка и ще се защитава в името на това да запази себе си. Битката им често ще бъде безмълвна, стоическа и безутешна, защото обществото и традициите ги принуждават да мълчат. И четирите жени ще се сблъскат с неудържимата и буйна, никому обещаваща вярност мъжка природа, ще се опарят, ще простят и ще продължат напред. Интересен е пътят до това примирение и осъзнаване и Корееда блестящо ни води през него.
Наред с темите за себепознанието и фината женска самоутеха, Корееда постоянно сблъсква персонажите си със свои минали и бъдещи еквиваленти. Той създава стени между поколенията японци и японки, които не знаят как да общуват помежду си, демонстрира разликата между дългото кимоно и късата младежка блуза, остава на показ голотата на желанието на всяка цена да си намериш партньор и заклеймява укора към самия (не самотния!) индивид. Прекрасно заплетени взаимоотношения между сестри, семейства, общества и поколения.
В „Асура“ ми се искаше и четирите да закрещят, когато не биват чути, да започнат да хвърлят, когато никой не очаква, да конфронтират, когато усетят несправедливост. И всяка ще го направи, но по свой начин, таен, тих, необезпокояващ никого и в норма с очакванията за една хрисима японска дама… докато не започнете самодоволно да се усмихвате с хладно удовлетворение на кадрите към надписите след всеки епизод, където се хвърля, крещи и чупи. Корееда знае какво очаква зрителят и знае как да го предостави. „Такова е времето, не позволява тази своеволност на момичетата в сюжета“, пак сигурно ще каже той, „но затова пък аз ще им я дам извън него, защото я заслужават“.
„Асура“ е точното заглавие на тази трагикомична история, адаптирана по романа на добре познатата писателка и сценаристка Кунико Мукода. Хирокадзу Корееда може и да се обляга на предходния телевизионен сериал от 1979 г., излъчван по NHK, но несъмнено следва есенцията на думата в японския език и създава описание на персонажи, изпаднали в ситуация, в която трябва да водят безкрайна война срещу нещо, понякога по безмилостен и нечовешки начин. Като една наранена, предадена, принудена постоянно да се примирява с реалността душа.
