Не всяка уважаваща себе си дама би могла да се похвали, че нейният съпруг е син на уважаван руски олигарх. Не всяка дама би се похвалила с щура авантюра, постепенно прераснала в сериозен брак, който бива развален типично по славянски – мама идва и си прибира обичния син обратно под полата на мъжка майка Русия.
Понякога охолният живот на максимални обороти струва една майчина дума и всички влюбени дами остават с голяма сребърна лъжица, твърде голяма и скъпа за тяхната порочна уста. Кипящият с гореща червена пара живот на нашата главна героиня Анора (името означава чест) в едноименния филм на Шон Бейкър претърпява неочаквана динамика, граничеща с бонбонена романтична история и същевременно с една поредица от нелепи обстоятелства в рамките на два часа и двадесет минути… автентичен руско–американски романс. Дългоочакваната премиера взриви боксофиса по света и заслужено бива награден със Златна палма и с неоспорима доминация във филмовите награди „Независим дух“. Наскоро доведе и до шест номинации за наградите Оскар (включително най-добър филм, режисьор, главна актриса, поддържащ актьор, монтаж и оригинален сценарий). „Анора“ спечели сърцата на всички фенове на популярния режисьор, а и не само, и накара нежния пол да аплодира бурно под такта на тракащи високи токчета.
Диаманти на пръстите и стотачки в бельото или цената на един 300-каратов пръстен
„Анора“ поднася едно шеметно пътуване по неоновите пътища на порока в Бруклин, през задимените плътни плетени завеси до стоманените пилони, върху които се върти изкуството на нощния живот. Този филм е посветен на секс работниците, които изкарват хляба си с ласки и еротични танци, докато съпругите на техните клиенти отчаяно се опитват да разберат къде отива месечният семеен бюджет.
Един пиян младок от руски произход, дошъл в стрийптиз бара да усети тежкия аромат на страстта, бива запленен от уменията и красотата на вещата в занаята Анора (Майки Медисън). Руският чар и бохемският начин на живот завладяват танцьорката и не след дълго техните отношения прерастват в дива и страстна любов. Но светът отвъд дебрите на брачния живот, наднича с остри нокти и тотално отрича съпружеските отношения на Иван (Марк Ейдълщайн) и Анора.
Когато родителите на Иван разбират за решението му и начина на живот, който той води в Щатите, изпращат техния приближен Торос заедно с още двама помощници в къщата на младото семейство. Мисията на филма е тези трима персонажи да накарат Анора да склони да анулира брака, обещавайки ѝ немалка сума пари. Следва поредица от трагико-комедийни приключения, които могат и да просълзят – къде от смях, къде от тъга. Навлизането на Торос (Карън Карагулиън), Игор (Юрий Борисов) и Гарник (Ваче Товмасиан) тотално обръща романтичната атмосфера, създала се в началото, надолу с главата и всява тотален хаос, подобен на този в семейното гнездо.
Семейната дума тежи на мястото си като камък насред пустиня въпреки отчаяните опити на влюбената Ани да опази брака си. Работата в стриптийз клуба лишава младата танцьорка от възможността да си намери сериозна връзка с някого и когато и се отдава възможност за гарантирано щастлив живот с богат мъж, това бива бързо осуетено и се налага да се завърне обратно в кухата неонова реалност. Обратно в Ню Йорк, в шума и сивотата на големия град, Анора има нужда от любов и грижа. Току-що разведена и изхвърлена от розовия балон, в който е живяла допреди 24 часа, тя намира утеха в студения на пръв поглед Игор, който през цялото време показва умереност и учтивост към нея. Филмът оставя един сладко-горчив послевкус и напомня за това колко малко трябва на двама влюбени да направят голяма крачка в живота си и колко много бодливи кактуси се издигат, когато безтегловният любовен балон започне да се спуска.
Съвременната „Хубава жена“ под крилото на Шон Бейкър
Режисьорът на „Старлетка“ (2012), „Мандарина“ (2015) „Проектът „Флорида“ (2017) и „Червената ракета“ (2021) впуска зрителите в едно незабравимо пътешествие ала „Хубава жена“, пречупено през призмата на съвременния лъскав нощен живот. Филмът се фокусира върху качествата на главната героиня, изграждайки женствеността, дивото сексуално излъчване, детската невинност и волята за твърдост и непокорство. Намигването към суровия живот напомня, че не всичко, което се случва в историята за Пепеляшка, ще се прехвърли в реалността. Силен житейски удар за хората, които сляпо вярват в чудесата.
Историята на Анора не се развива по начина, по който се развива тази на Вивиан Уорд (Джулия Робъртс, „Хубава жена“). Не мога да пропусна да кажа, че актьорският състав и целият екип издигна името на Шон Бейкър до висините на незаменимите и отличителни режисьори. В интервю на Indiewire, Бейкър споделя за своето внимание към всеки един детайл и безупречния сценарий, почти нередактиран от първоначалното си създаване, стигнал до финалната стъпка, която му гарантира множество успехи и награди.
Шон Бейкър определено подари на киноманите още един секс работник, изграден детайлно, страстно, но разумно. Предостави една бляскава, но и задимена естетика, в която димът от цигарите се слива с тежкия скъп парфюм, наркотиците са маскирани в достъпен сладкиш, сексът в името на парите се превръща в секс в името на любовта. Проституцията понякога е последната спирка на една жена, бореща се за своето оцеляване. И във всяка една има доза неотменна чест. Персонажи като Максин Минкс (“MAXXXINE”) или още по-изначални като Шанхай Лили в „Шанхай Експрес“ обаче приемат професията за изкуство и начин за индивидуална изява. Заедно с всички, които поемат в необятните Щати, за да търсят късмета си, ние също се впускаме по имигрантските пътища към славата или позора, осъзнавайки, че възможностите зависят от собствените ни капризи.
Изкусителките на филмовото изкуство
Гледайки Анора, в съзнанието ми нямаше как да не изникне паралелът между няколко други образи, които съм гледала преди. Малко по-нагоре споменах Вивиан Уорд и Максин Минкс, чиято съдба също ги отвежда в чуждите легла. Тези жени предизвикват вниманието с увереността и комфорта на своята младост, бунтарския и купонджийски начин на живот, отличават се от обикновената корпоративна жена. Друга красавица, с която можем да сравним персонажа на Анора, е героинята на Елизабет Тейлър Глория Уондроус („Бътърфийлд 8“) – „уличницата на всички времена“, която показва, че може да се влюби до уши в рамките на 5 дни, което накрая струва живота ѝ.
Във вътрешния и външния свят на тези фатални дами винаги се появява третата жена, която ще направи всичко възможно да задържи любимия си мъж, да го измъкне от парфюма на изкушението. Отличителното при Анора е, че третата жена не е заблудената предадена съпруга, а деспотичната майка, която пази детето си от хитри нокти, които ще му докарат болести и срам.
Това ревю е балада за тъжни проститутки, обречени на хаоса на своята младост и постоянни пукнатини на сърцето и душата. Това е поредната фатална жена, която ме грабна и стисна за гърлото и не ме пусна до последния кадър. Определено заслужава дългите овации и получени награди, които са обещани още от трейлъра. Ако искате да станете свидетели на един трагико-комедиен хаос, изпълнен с много смях и болка, това е филмът за вас.
Всички текстове на Симона Хальова можете да намерите тук.
Снимки: IMDb, Форум Филм България
