Какво се крие зад кулисите на един кино фестивал? По какъв начин се селектират заглавия и как тези заглавия стигат до там? Всеки фестивал би отговорил различно според своята практика и политика, затова тези въпроси остават актуални и ние ги задаваме още веднъж. „Екранът е ваш“ е ново издание, което дава гласност на независими късометражни филмови проекти, а зрителите имат възможност да се запознаят с тях всяка първа неделя на месеците през годината. Състезателните вечери са с вход свободен, а мястото на провеждане е позиционираният на централните софийски улици „Арт Бар 158″.

За полагането на основите, първата обратна връзка и концепциите на фестивала Емма Пекова разговаря с Александър Томов-син, съосновател на „Екранът е ваш“.

#KINOИНТЕРВЮ С АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ-СИН

В България все още няма мащабен пазар за късометражно кино. Съществуват няколко платформи, които дават шанс на режисьорите да споделят и своите късометражни и среднометражни филми, но по какъв начин може да се даде гласност за тях? Българите сякаш все още не възприемат късометражната форма като за равна на пълнометражната по качество и продукция. 

Нашата основна идея бе да направим фестивал, в който е максимално изключена субективната гледна точка – затова дадохме старт на “Екранът е ваш”. В рамките на неговото провеждане оценката на филмите подлежи изцяло на гласуване от публиката, защото ако е намесено жури, винаги присъства елемент на пристрастие. Събираме разнородна публика – каним както хора от света на киното, така и обикновени зрители, които харесват късометражните формати. Идеята ни е филмът-победител да бъде този, докоснал и двата вида зрители.

В края на миналата 2024 година положихте началото на фестивала за независими филмови проекти. Разкажете ни за момента, който ви подтикна заедно с екипа ви да реализирате тази идея. 

Тя стана абсолютно случайно. Снимах един късометражен филм и по това време г-н Румен Балабанов, който стопанисва “Арт Хотел 158”, ми позволи да използвам пространството за сцена. Той е човек, който сериозно подкрепя изкуството в цялост, не само киното, пример за това е изобразителното изкуство – на локацията има и галерия, в която постоянно текат изложби. С него се заговорихме и си зададохме въпроса „колко би ни затруднило да организираме такъв фестивал?“. Условията в “Арт Хотел 158” позволяват и провеждането му – има 3 големи екрана, възможност за събиране на по-голяма аудитория. Това седалище е място за прожекции в реално време на филмите и гласуване след техния край.

Така аз се заех с проучването и началото беше положено. В процеса ни съдействаха и представители на Нов български университет, планираме да включим и ЮЗУ – Благоевград в бъдеще с късометражни филми, както и мои преподаватели, тъй като аз завърших “Филмова и телевизионна режисура” там, Ирена Георгиева, която обикновено води програмата на състезателните вечери и подготвя материалите за гласуване. 

“Екранът е ваш” вече реализира една състезателна вечер, какви бяха основните предизвикателства, пред които се изправихте в пилотното издание?

Не мога да кажа, че съм се изправял пред големи предизвикателства, защото съм отговорен за селекцията на филмите. Избираме почти всички изпратени филми, рядко отказваме и връщаме заглавия. Отговарям за това филмите да са относително изправни и визуално гледаеми, за да не дразнят прекалено много зрителя, освен ако не са експериментални и това да е търсен ефект. Отново ще кажа, че за да се избегне субективният фактор, всички филми се допускат, освен такива, в които има големи технически проблеми. Досега в рамките на фестивала не сме имали подобен пример. Приемаме до 11 заглавия, ако се съберат повече от тази бройка, също не се връщат, а се разпределят в списък за следващия месец. 

В българското кино и институциите за спонсорирането му като НФЦ има чудовищен субективен фактор, който се изразява в това група хора да решават кое става и кое – не. Ние искаме да разберем първичната емоция на нашата разнородна аудитория, която се запознава за пръв път със заглавията в рамките на състезателната вечер. Смятам, че основната идея на киното е да породи точно такава емоция.

Имаше ли моменти, в които с екипа изпитвахте съмнения, че проектът ще протече успешно?

Да, имаше. (смее се). Аз и в момента изпитвам такива, въпреки че вече работата и изданията се задвижиха. Проверихме юридическата част във Филмаутор и за да се регистрира фестивал, не са нужни определени документи, единственото необходимо е наличие на официално седалище за провеждането му – в нашия случай това е „Арт Бар 158“. Вече планираме да кандидатстваме в Национален Фонд „Култура“ за субсидия за следващата сесия, но „Екранът е ваш“ е налице – направен е с много ентусиазъм и съдействия от „Арт Хотел 158“.

Като режисьор често се докосвате до проблематиката на социалната действителност, пример за това е филмът ви от 2022 година – „Господ е мой пастир“. Можем ли тук да поставим опорната точка и да открием ценностите и идеите, които искате фестивалът да предаде на своята публика?

Бихме могли. Ние заложихме като условие филмите да бъдат до 11 минути, тъй като това идва от една крилата фраза на Анди Уорхол, който твърди, че всеки човек има правото на своите 15 минути слава. Намалихме минутите до 11, защото това е едно нечетно, малко символично число. От друга страна, това времетраене е предостатъчно, за да се разкаже една оригинална история в късометражен филм. Те по правило са ситуационни, не са като пълнометражните, където се развиват персонажи и характери, преминават през различни ситуации в по-дълъг период.

Относно късометражния филм – от дадена случка трябва се вадят изводи, провокира се конфликт, над който се мисли. Смятам, че по-краткото времетраене е предизвикателство да се представи история по оригинален начин.

До този момент какви филми включихте в програмата си?

Като изключим единственото ограничение – във времетраенето, селектираме разнообразни проекти, които постъпват за участие – имаме анимационни, документални, игрални, експериментални филми, импресии дори. Нарочно не искаме да слагаме ограничаващи критерии при търсене, защото желаем зрителите да гласуват за заглавието, което е провокирало емоция в тях. 

Каква бе обратната връзка след първото издание?

Последваха положителни коментари. Все повече хора започнаха да обръщат внимание на фестивала. За момента нямаме много предложения за филми, но аз подозирах, че първите няколко месеца ще бъдат трудни. Постоянно търсим нови заглавия, които да включим в програмата. Вече има хора, на които сме направили добро впечатление с идеята за “Екранът е ваш”. Липсват груби критики, засега. Бих казал, че цялото начинание тръгва малко бавно, но това е абсолютно очаквано и подозирано, като основен организатор имам достатъчно време и търпение, за да преминем и през това. Вече откриваме няколко редовни участници, които са готови да изпращат своите филми.

Какво следва за “Екранът е ваш”? –  като визия за разширяване на тематичното поле, разкриване към международно участие, търсене на нови още по-положително работещи формати за разпространение?

Имаме доста идеи занапред, започнахме да приемаме и небългарски филми с условието да имат български субтитри, така че и чуждестранните заглавия са добре дошли. Впоследствие, когато фестивалът се развие още повече, освен темата с финансирането, мислим да започнем да правим и кинобеседи, тематични уъркшопове за режисьори – част от които е възможно да водя и аз. Планираме и обсъждания на различни модели за драматургия, операторско майсторство под такава форма, както и организиране на срещи с гости – които да се превърнат отново в една жива беседа.

За повече информация и контакт за изпращане на филми: ekranatevash@gmail.com

Интервюто проведе Емма Пекова

Снимки: Екранът е ваш