Документалистиката на Адела Пеева не се нуждае от встъпление. Силните теми, които разказва, едновременно се превръщат в документ на историята и дават глас на човешки съдби, които имат силата да ни преобръщат. 

Последният ѝ филм, сърежисиран с Антоний Дончев, проследява Косто Томов от Мездра, най-младия общински съветник в България, който поема по стъпките на дядо си, авторитетния местен политик Тома Томов. Покрай възхода на Косто се нареждат обвинения в корупция, купуване на гласове и какафония от нападки, стари вражди, амбиции и скандали.

„Общински съветник“ отвежда в малкия провинциален град, където демократичният апарат е най-прозрачен. Документалното око на Пеева прозира в маргиналната провинция предпоставки за феодално владение – на партии, на фамилии, на сенки.

Филмът ще се излъчи на 28 март 2026 от 18:30 ч. на 30-ото издание на София Филм Фест, а в следващите дни и в Euro Cinema и Културен дом „Г8“.

Повече за снимачния метод и провокативните теми на Адела Пеева и нейния продуцент и съпруг Слободан Милованович – прочетете в интервюто.

#KINOИНТЕРВЮ С АДЕЛА ПЕЕВА И СЛОБОДАН МИЛОВАНОВИЧ

Още през 2020 г. споменавате, че ви се иска да снимате този филм, но редица препятствия ви забавят. Първоначалната идея е била да проследите трима съветници, не само Косто. Какво се промени от тогава до сега? 

Адела: Точно така, две момчета и едно момиче – от Стара Загора, Мездра и Сърница – най-младите общински съветници, това ми беше първоначалният тласък. 

Слободан: На изборите през 2019 г. имаше много млади представители и тогава тези трима ни привлякоха вниманието. Една студентка от помашки произход от Сърница, Никола, националист, предишен наш герой от „Да живее България“ [филм на Пеева от 2017 г.] и Косто, от ромски произход.

Адела: Бяха се съгласили, но в крайна сметка не се появиха – момичето се отказа да я снимат, другото момче вече не се занимава с политика, та остана само Косто. А той често беше неуловим, постоянно шикалкавеше и ни оставяше да го чакаме по спирки и бензиностанции като луди. Но това е в основата на нашата професия – търпение и да се правиш на будала, всичко в името на крайната цел. 

Колко време в крайна сметка отне вашето наблюдение? За „Да живее България“ бяхте проследили героите си в продължение на четири години.

Адела: Да, за онзи филм успяхме да бъдем постоянно до героите ни, пък и останахме приятели. За „Общински съветник“ пътувахме, снимахме, връщахме се – финансите на нашите проекти поначало не са големи, та не можехме да присъстваме постоянно, но Мездра е наблизо и много често бяхме там.

Слободан: Под една година никога нищо не правим. Косто често казваше „Да, разбира се“ и изчезваше, затова трябваше да отлагаме, да се уговаряме с дядо му. По три месеца не вдигаше телефона, докато не го хванехме на място в Мездра.

Адела: Когато накрая пратихме филма да го покажат в Мездра,  [Косто] ми се обади с възклицания колко му е харесал (смее се). Дотогава ни извади душата – но пък ние имаме много души за вадене. Както при „Да живее България“, хората бяха много доволни да се видят хубави на екрана, макар и посланието на филма да е в напълно друга посока.

Какво се е променило при правенето на документално кино от началото на прехода до днес? 

Адела: Тогава даваха пари, сега не дават. Тогава работиш към студия, както аз във „Време“ и ако дадеш тема и тя се одобри, нямаш проблеми откъм изпълнението. Аз ги лъжех, че правя нещо, те ми вярваха, а правех друго (смее се), но така или иначе темата сама се променяше. „В името на спорта“ просто излезе. Накрая някак минаваше, отчиташе се и ние си правехме филмите, а след това ги спираха. 

Слободан: Темата е една, но по време на работа излизат нови факти – като излезе човекът и почне да говори, няма да го спреш – снимаш и това е. Така излиза друг филм. Никой не е виновен, въпросът е какво искаш да кажеш и как да го кажеш. Днес просто не се налага да лъжеш пред комисия.

Адела: Хората са суетни. Например Иван Абаджиев („В името на спорта“) беше така щастлив, че го снимам, и не очаквах, че ще каже каквото каза, но той взе че каза точно това, което трябваше… Когато има какво да се каже, съм в състояние да направя всичко.

Гмуркайки се все в неудобни теми, често с антигерои, в последните години случвало ли се е достъпът ви като режисьор да е бъде ограничен?

Адела: Не. Аз съм много харизматична, когато снимам (смее се) – вдъхвам доверие  и не злоупотребявам с това доверие, просто се възползвам. Няма човек, който съм снимала, с когото да не поддържам контакт и да не се радваме, като се видим. 

С „Да живее България“ бях твърдо решила просто да покажа, че и националистите са нормални хора като нас. C „Общински съветник“ пак е така, но филмът стана много по-широк. Той обхваща не само този общински съвет, а според мен дава представа за това, което се случва у нас.

Слободан: При нас няма коментари, няма диктор. Не внушаваш, не поучаваш, не съветваш, а показваш каквото си кажат хората. След като се случи Косто да ни бъде водеща фигура и да тръгнем да го гоним и снимаме, стигнахме до важен момент за филма: тези общи събрания се качват в интернет и тези хора, които сами по себе си са интересни, до такава степен бяха внушителни, че филмът естествено стигна до това да покажем в какво положение се намира Косто.

В повечето ви филми действието е съсредоточено не в София, а в различни краища на провинцията. Какво ви привлича към нея?

Адела: Липсата на пари (смее се). Аз съм един от последните мохикани, които продължават да снимат извън София. Не съм намерила тема в столицата, която да ме накара да снимам нещо. А една тема, снимана в провинцията, води до следваща и просто така излизат филмите. Така Косто ни отведе в Северозапада, който е тежък и беден регион, но просто следвахме темата. 

Как виждате ролята на филмите ви в обществения дебат у нас?

Слободан: „Да живее България“ вся такъв смут, че нямаше нужда от реклама. Организираха се допълнителни прожекции, журналисти и историци пресрещаха зрители след филма да ги питат какво мислят, стана плодотворен разговор. Когато филмът уличи актуална тема и е направен както трябва, когато отговаря на интересите и проблемите на хората, тогава получава внимание. Впоследствие стана първият наш документален филм, който подлежа на гласуване за българско предложение за номинациите към „Оскар“.

Адела: Общественото мнение за българското кино е лошо. Не се впускам в политически дебати, защото нямам време – просто искам да си правя филмите. Ако те участват в някакъв дебат, значи аз съм си свършила работата. Някой беше казал на един колега „Абе, няма да дойдат на прожекцията на филма на Адела“ и му се отвърна с „Глупости. Ще е пълно. Ще дойдат да видят какво е направила оная с обратната захапка.“

*

Интервюто проведе Любен Краев

Гледайте  „Общински съветник“ на 28 март 2026 г. в рамките на София Филм Фест, както и на 30, 31 март, на 01 и 02 април 2026 г. 

Снимки: Адела Медия, Боряна Пандова