„Това беше 1965,“ - пътуване към бащата, към корена, към себе си

Досегът с родното понякога носи изненади, но винаги лекува. „Това беше 1965,“ описва пътуването на една млада германка от български произход из миналото на починалия си баща. В този отличаващ се спокоен и личен документален филм режисьорката, сценаристка и продуцент Лиза Мари Стойчев разглежда историята на своя род в контекста на бягството на баща ѝ в годините, в които търсенето на свобода е значело напускането на родината.

Световната премиера на филма се състоя на 29-тото издание на София Филм Фест като част от програмата с документални заглавия на български автори, а малко след това успяхме да поговорим с Лиза за процеса, спомените и уроците, взети по време на снимките. Българските зрители могат отново да гледат „Това беше 1965,“ в програмата на петото издание на Родопи филм фест (RIFE) на 13.07.2025 в град Смолян.

Създаването на този филм отнема около три години, като голяма част от времето си Лиза прекарва разглеждайки домашни архиви на VHS и Супер 8, съпоставяйки премеждията на баща си с литературни и философски текстове за имигрантското изживяване – наблюдения, познати на мнозина българи, родени зад граница.

Цената на осъществяването в чужбина е позната на мнозина българи, млади и възрастни. За заминаващото поколение са сякаш осакатени връзките с дома, губят се дадености от ежедневието, за да се спечели търсената свобода. По-малко познат е копнежът на второто поколение, родените зад граница, които не са сигурни за какво копнеят – езикът е чужд, обичаите са недостъпни и фантомът на това, което би могло да бъде, започва да тежи.

Заедно с оператора на филма Григорий Шкляр и композиторката на музиката Рахел Хуттер, Лиза организира няколко пътувания из България, включително и до село Садина, откъдето произлиза бащиният род. В летния зной тримата проучват места из провинцията, докато Лиза води разговор със спомена за баща си, чиито стъпки се разкриват пред очите ни благодарение на невиждани от дъщерята писма, снимки и архивни кадри.

Зрителят усеща зареждаща топлина, когато Лиза се свързва с малкото си останали роднини, които помнят баща ѝ. Разказват се истории, скрити от цяло поколение. Посещават се схлупени селски къщи, ядат се чесън, домати и диня, а филмът показва колко малко е нужно, за да оживее нещо отдавна изгубено.

„Това беше 1965,“ е наситен със спомени, преоткриване и разсъждения върху въпроса за принадлежността на един човек. Въпреки че Лиза идва от Германия и я делят години и километри от произхода ѝ, историята на нейното завръщане има силата да резонира със зрителите както у нас, така и по целия свят.