Още с първия си филм, студиото Pixar бутна едно малко домино, наредено из целия анимационен свят, за да доведе до редица подобрения в качеството и визуалното усещане на модерните анимации, както и до създаването на един специфичен, пионерски „фото-сюреалистичен“ стил. Това беше началото, което повлече много други анимационни студиа по същия път – Pixar със своя „Играта на играчките“, от който, ако вземете един герой и го пренесете в реалността, ще се окаже, че е напълно съвместимо да съществува. Този подход доведе до естествения пик на стила им през 2018 година с „Феноменалните 2“, когато целият интернет говореше за студиото и умопомрачителния детайл в малките фибри на блузата на Боб Пар. През годините тази комбинация между анимиране и репликиране на истинския свят постигна все повече успехи и зададе нова тенденция при художниците – „Моето семейство срещу машините“ на Sony Pictures Animation и детайлите в тревата, „Котаракът в чизми 2“ на Dreamworks със своето стилизиране над реалистичното. Тази постоянна еволюция на стила доведе до възможността да отидем на прожекция на „Спайдър-мен: През Спайди-вселената“ и да си кажем „Еха! Нещо невероятно вълнуващо се случва с анимацията днес и дано да продължи!“

В измерението на втората част

„Спайдър-мен: През Спайди-вселената“ е дългоочакваното продължение на „Спайдър-мен: В Спайди-вселената“ от 2018 година, когато Боб Персикети, Питър Рамзи и Родни Ротман представиха своята амбициозна идея на света и положиха началото на развитието на един нов тип рецептори в зрителя, който да приеме комиксовото кино по различен начин.

И в първата, а вече много по-ясно и във втората част, се създава чувството, че ако паузираме на който и да е кадър от филма, той сякаш ще бъде изрязан от комиксите на Джак Кърби.

Тази динамична, пулсираща и отвсякъде спираща дъха визуализация обхваща историята на Майлс Моралез, едно необикновено момче с необикновени проблеми, което ще трябва да направи съдбоносното решение дали да спаси един човек и да погуби цялото човечество, или да стане част от неписаното правило, че Спайдър-мен става Спайдър-мен, защото страда по изгубения близък.

С това се различава и подобрява сюжетът на продължението. Докато в предишната част протагонист и антагонист бяха силно диференцирани и Майлс трябваше да се справи с Кингпин, то сега новият злодей, наречен Петното, се представи, еволюира и изчезна, оставяйки Майлс да се лута между алтернативните реалности, обграден от приятели, на които не може да има доверие, близки, които стават далечни, докато накрая не попадне в едно от многобройните измерения, което да сбъдне най-лошия си кошмар. В „Спайдър-мен: През Спайди-вселената“ темата за семейството, предателството, любовта и желанието да спасиш нещо, което не е предречено да бъде спасено, са силно вплетени в един интригуващ, динамичен и визуално приковаващ погледа симпозиум.

Разнообразие в истинския смисъл на думата

В първата част сценаристи и режисьори акцентират и използват паралелните светове, за да създадат едно разнообразно, качествено и богато на различни истории пространство. Сега това пространство разгръща още повече своите размери и поглъща зрителя в една какафония от образи, дизайни, стилове (от Лего до точковия поп арт на Анди Уорхол). Ще имаме възможността да видим как се справя мумбайският Спайдър-мен Павитр Прабхакар със своя явно още забавляващ американското население акцент, както и Спайдър Пънк и неговото изведено до комични висини антиконформистко и бунтарско отношение, което обаче е примесено с интелект и нюх към технологиите. Ще видим и Питър, в комплект с очарователната си малка дъщеричка, който ще разочарова, разочарова, пак разочарова, за да може накрая да убеди Майлс в приятелството си.

Няма как да не се забележи включването на разнообразни лица, култури, етноси и традиции във филма и това изключително богатство успява да допринесе за неговата магнетичност. Като придадеш стойност на героите и им припишеш качества, достойни за носители на своите културни различия, тогава се получава формула, изключваща всякакво неодобрение или сочене с пръст, че Sony просто търсят разнообразие, за да удовлетворят Академията и да грабнат втори Оскар. Не. Sony искат да създадат разнообразие, което да подплътят с история, характеризация и ключова роля в наратива. И по този начин най-вероятно ще стигнат пак до Оскарите. Макар че вече имат силен коз в ръката, защото „Спайдър-мен: през Спайди-вселената“ е…

„Най-дългата анимация, правена някога!„

Не, не е най-дългата анимация, правена някога, макар това да се твърдеше в различни медии и ревюта, затова и акцентирам върху този неверен факт. Япония войнствено си пази първото място по най-дълготраен анимационен продукт със своите “In This Corner (and Other Corners) of the World” и „Final Yamato“, чиято продължителност е съответно 168 и 164 минути. Въпреки това новият Спайдър-мен, който потапя ума и тялото в една триизмерна, цветущо космична и комиксова атмосфера, се нарежда гордо до тях със своите впечатляващи, но нито за миг доскучаващи 140 минути, правейки го една от най-дългите анимации, без да го поставя най-отгоре на пиедестала.

„Спайдър-мен: през Спайди-вселената“ остава история за трудните решения и хумора в тях

Един от най-привелекателните елементи на филма беше непретенциозният, изключително лек хумор, който сценаристите Фил Лорд, Кристофър Милър и Дейвид Калахам успяват да инжектират почти навсякъде. От, разбира се, сензационното сочене между минимум три различни Спайдър-мени, което експлодира в интернет и меме културата, до фините препратки към други филми от поредицата на Марвел, „Спайдър-мен: през Спайди-вселената“ е истински смешна приключенска комедия. Като заговорихме за препратки, онази жена в китайския квартал при Петното познахте ли я? Може би сте я виждали във „Венъм“ като г-жа Чен, където се подвизава със същата липса на ентусиазъм и нулево учудване от хипернеестествените събития около нея. Със сигурност сте познали и гръмогласния и дразнещ медиен магнат, изигран от Дж. К. Симънс, който и като Лего образ пак си остава все така непоносим и майсторски съживен директно от страниците на комикса. Филмът прелива от множество подобни мимолетни награди за наблюдателните, но нито се фокусира, нито разчита на тях. Така се прави едновременно филм за феновете, филм за масовата публика и чисто и просто добър, самостоятелен филм, който си тежи на мястото.

___

Насладете се на историята на Майлс, все така докосваща и увлекателна, и майсторски представения анимационен свят – безкомпромисно добре миксираните шест анимационни стила – за всяко едно измерение, в което Майлс Моралез и неговата Спайди компания ще влязат. Ако предпочетете да гледате дублираната версия, то гласовете на Владимир Зомбори, Августина-Калина Петкова, Тодор Николов, Явор Караиванов и Георги Стоянов наистина ще направят преживяването още по-сюрреалистично!

Всички текстове на Симеон Александър можете да прочетете тук.

Снимки: Александра Филмс, IMDB