Докторът ми каза, че не можем да изберем откъде идваме, но можем да изберем накъде да поемем.
,,Предимствата да бъдеш аутсайдер”(2012)
Основната пробойна на киното винаги е била неспособността му да отрази напълно човешкия живот и неговата пъстрота без ограничения. Камерата, основното средство за запечатването на момента, както в киното, така и в ежедневието, притежава вътре в себе си хиляди мегапиксели, чиято единствена цел е да запамети цвета на всичко около нас. Хубаво е да не бъдат използвани напразно, както би се случило, ако се предадем на сивотата и монотонността.
Pride Month (месец юни) мина отдавна, но неговото послание за любов към всички остава и за останалите месеци от годината (подобно на 14-ти февруари, за тези, които не зацепват). Заедно с неговото отминаване и прескачането в юли, като че ли бързо-бързо се замита обратно под килима цялата пъстрота на дъгата – всички телефонни апликации се връщат обратно към традиционния си брандинг, всички прайд колекции от продукти се изтеглят от щандовете на магазините (това повече се случва на Запад , макар и да има някои ентусиасти и по родните географски ширини) и както една моя приятелка често обича да се изразява: ,,вчера – аху-иху, днеска – тихо”.
Напук на общопревзелата ни всенародна апатия обаче, съм тук да представя една по-цветна страна на нещата от живота и да събера списък от филми с LGBTQ + тематика, на който аз се надявах някой да ми беше събрал в гимназията:
Планината Броукбек (2005)
Eдва ли може да се започне такъв списък без, може би, един от най-влиятелните филми в жанра на куиър киното. Фантастичен прочит на контрастиращите се теми за свободата и потискането. Прекрасните пейзажи на изолираната планина се сблъскват с ежедневието на протагонистите ни, долу в града, където е и обществото, което не ги приема. Съпоставката между голата, истинска връзка между двама мъже, свободна да просъществува само в самотната планина, на фона на непоносимия светски живот, в който те постоянно трябва се крият зад предопределените социално-патриархални роли, е също толкова релевантна сега, колкото и през 2005-та. В сравнение с други филми в този списък, „Планината Броукбек“ е доста мрачен пример за гей герои и тяхното битие, но сърцераздирателната история и невероятната игра на Леджър и Джилънхол са причината този филм да е първи номер – задължителен за гледане!
Приключенията на Присила – кралицата на пустинята (1994)
Ако каубоите и заснежените планини не са за вас, то тогава ви препоръчвам да поемете през австралийската пустиня. “The Adventures of Priscilla, Queen of the desert” е всъщност името на автобуса, с който три драг кралици трябва да стигат до другия край на пустинята, за да изпълнят своето драг шоу и няма да се спрат пред нищо, за да го направят. Всяка една въоръжена единствено със своето остроумие и ненадминат моден вкус, заедно поемат по пътя на транс присъствието на екран във време, в което дори ролята на куиър персонаж се равнявала на кариерна смърт за всеки актьор. Описван като невероятно смешен и човешки филм, ,,The Adventures of Priscilla, Queen of the desert” е страхотен филм, ако искате да се позабавлявате заедно с компания от приятели през лятото.
Шоуто на Роки Хорър (1975)
Продължавайки тематиката за шумни, цветни и несрамуващи се от себе си куиър филми, не мога да пропусна вероятно единствения до момента хорър-комедия мюзикъл ,,The Rocky Horror Picture Show” (може би и единственият по рода си филм, действащ с такъв размах и хъс в продукцията си). Сюжетът представя накратко най-големия страх за едно патриархално общество – хрисимите хетеросексуални двойки да се превърнат в откачени ,,джендъри”, когато видят тяхното поведение (да, тези страхове ги е имало през 1975-та, има ги и сега). Филмът е сред едни от най-дълго излъчваните в американските кина, култова класика и със саундтрак, който гарантирано след това ще ви отведе в Спотифай – със сигурност можете да блеснете с познанията си за тази лента пред приятели.
Видях блясъка на телевизора (2024)
Моят фаворит за тази година! Филмът разказва за себеопознаването и дисоциирането, през което съм сигурна, че много куир хора преминават. Разказва също за смелостта или по-скоро за липсата на такава, ако не се обърнеш първо към себе си и не си признаеш кой си. Олицетворява бягството към познати филми и сериали, с които сме склонни да се утешим, когато средата, която обитаваме, не ни приема такива, каквито сме. Показва опасностите, които се крият в избора на скрития живот и потулването на истината за нас самите. На моменти описван като екзистенциален хорър ,,I Saw The TV Glow” е приказка с поука, както за родители на куир децата, така и за самите куиър деца и до какво би могло да доведе потискането от живот в страх.
Всички сме непознати (2023)
Филмът, за който всички говореха на тазгодишното издание на София Филм Фест. Дом на киното се пукаше по шевовете, за да може всички да видят красотата и нежността, с която този филм говори за теми като признаването пред родителите за различната сексуална ориентация, смъртта, навигирането на куиър идентичност в страх, срам и изолация. Докосва зрителите с откровеността си, че протагонистът е самотен и иска да намери някого, когото да обича… (както се пееше в една песен на Куин). Отдавна не бях откривала филм, говорещ толкова ясно за човешката самота, не само заради различната сексуална ориентация, а и въпреки нея. Филм, обръщащ се не само към куиър общността, но и към широката публика, споделящ за самотата на съвременния човек.
Куклички на път (2024)
Както всичко в LGBTQ + общността, така и в киното нещата се поставят върху спектър и в този случай ,,All Of Us Strangers” (2024) и ,,Drive-Away Dolls” се намират в двата му края. Ако едното е трогателна история за самотен гей мъж в дигиталното ни несвързано съвремие, то другото е циничен лесбийки филм с пътешествие, разбъркан с малко мистерия за разкош. Последният филм на Итън Коен разказва за две приятелки, които въпреки удобния си живот в Ню Йорк решават, че нещо им липсва и че ще го намерят точно на път, със стара таратайка към Талахаси, Калифорния. По време на приключението им ставаме свидетели на безбройните безумни и откровено нелепи случки, които бавно ги тласкат към обятията една на друга. Не бих го нарекла ром-ком, но със сигурност няма да останете с безизразно лице, докато го гледате. Изключително цветен, заемащ част от естетическите си вдъхновения от 60-те, с някоя и друга по-хаплива закачка, неподходяща за гледане с родители или закостенели възрастни. ,,Drive-Away Dolls” е перфектната половинка за LGBTQ+ римейка на Барбенхаймер, ако от другата страна седи ,,All Of Us Stangers”.
БОНУС ПРЕПОРЪКА: Добри поличби (2019)
Aдаптиран по едноименната книга на Нийл Геймън и Тери Пратчет, история за съвместното партньорство на демона Кроули и ангела Азирафел в живота на момченцето Адам (което по случайност се оказва Антихриста) в опит да предотвратят края на света. Сериите са пълни с домашен уют, размяна на реплики между две безсмъртни библейски създания, като че са женени от поне 50 години, красиви декори и костюми (винаги има нещо хубаво за гледане) и незалязващата смъртна заплаха от Армагедон – какво повече да иска човек? Сериалът може да се гледа на стрийминг в Амазон Прайм, като вече има налични два сезона и трети на път.
Гореописаните филмови препоръки целят само едно – да покажат различните фасети на света, обитаван от нетрадиционната сексуалност. Целят също да хуманизират чуждия куиър филмов персонаж, показвайки неговата трагикомична същност и съдба. Дали архетипът ще претърпи някаква промяна и ще успее да излезе от бинара на тези два жанра – предстои да разберем. Образоването по темата засега се оказва най-добрият антидот срещу висящата заплаха от ,,превръщане” в куиър, а ако може да се завърши този списък с едно послание, то ще бъде простото, но сложно „обичайте се!“ Себе си, половинката, приятелите, без срам и задръжки, без значение как това се възприема от външния свят. Любовта трябва да я има нявсякъде, не само в хубавите филми.
